И нека се смеят
Колко неща ти им изговори,
а те не ги видяха.
И ти се смееха.
Не спирай да разпаряш оная река,
срещу течението греби.
И в пътя неизвестен тършувай
за словата забодени в дълбокото.
И нека се смеят.
Пожелай си другия свят,
пожелай си той да се пресели
в задуха на самотните дни,
в днешната задушница
да сбере разпиляната мъниста и
на днешното ни настояще.
И нека се смеят.
Морето есенно по залез
с червените хълбоци на вълните
и на утрините новия грим
са тук, без да го желае някой.
© Анжамбман Анапестов All rights reserved.
