24 мая 2017 г., 01:11

...И никога не гледай назад...

532 3 6

 

А ти погледна ли, видя ли?
Втренчило е зъби и нещастие.
Малко сняг вали по писък
и студени магистрали.
Къде ми е палтото? Няма?
А снежинката в ума ми гледа.
Съжалявам, че е малко бледа.
Съжалявам, че е страшно малка.
Няма ли къде да седна?
Ще се спусна по пейзажа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Няма ли къде да седна?
    Ще се спусна по пейзажа!"

    Тези редове силно впечатляват. И има защо!
  • Но идва миг в тъжен ден...И молим на колени Бога! Забравили молитвен ден.Изгаряни от адски огън!
  • Браво, Йоанке! Прекрасно е! Да, вярно, Честит празник!
  • Еха!... Поздравления и честит празник!
  • Усетих...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...