И няма по-красиво от това...
Червено е. Небето е презряло
и гасне от ръжда. Пристига дъжд.
Нощта е като топло одеало
и жълта е разсърдената ръж.
Звездите закопчават стари тайни,
запалил се е тропика. Не спи,
а в дъното на този свят безкраен
сме двама, разтопени и сами.
Рисуваме любов по зодиака,
треперим от изгарящата страст,
в случайния съвпад на двата знака
пресекли се в дълбокото у нас.
Гърми небето. Капките се стичат
по устните ни. Лее се вода.
Обичам те, ти мокра ме обичаш,
и няма по-красиво от това...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
