5.01.2014 г., 19:55 ч.

И няма по-красиво от това... 

  Поезия » Друга
803 0 16

Червено е. Небето е презряло
и гасне от ръжда. Пристига дъжд.
Нощта е като топло одеало
и жълта е разсърдената ръж.

Звездите закопчават стари тайни,
запалил се е тропика. Не спи,
а в дъното на този свят безкраен
сме двама, разтопени и сами.

Рисуваме любов по зодиака,
треперим от изгарящата страст,
в случайния съвпад на двата знака
пресекли се в дълбокото у нас.

Гърми небето. Капките се стичат
по устните ни. Лее се вода.
Обичам те, ти мокра ме обичаш,
и няма по-красиво от това...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??