И обич предумишлено пресъхва...
Жадувах те... И липсата горчеше
в оазис от привидна безнадеждност.
Водата ти безвкусна ми тежеше
и не засити пустата ми нежност.
Понечих жажда с теб да утолявам,
но сухите ти чувства не напиват
(Разплаках се - поне това успявам!
И устните ми плахо теб попиват...).
Валях във тъжни, знакови раздели.
Размазано се стичах по лицата.
Шамарните ти каменни предели
избистряха до истинност водата.
С такава чистота те завладявах.
Изливах се в болезненост. На капки.
В безводната пустиня поумнявах
с оазисни сълзи, горчиво-сладки.
До дъно пи... Засищах, даже жадна.
Шаманно-вярна, сълзобройна влъхва.
Ти беше сит, а аз останах гладна
(И обич предумишлено пресъхва...).
17.09.2007 г.
Дарина Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
