16 авг. 2007 г., 15:06

И от двете страни боли

1.1K 0 8
Тишина в сърцето и в душата,
тишина, обвита в празнота,
тишина от болка непозната,
тишина от болката на сатаната.
Така боли, че прегреших,
че тази подолост аз извърших.
Така боли, че те "убих"
и то съзнателно го туй направих.
Сега се леят мойте сълзи,
но смисъл няма, знаеш го и ти!
Какво остана от мен сега?
Какво остана в моята душа?
Знам, че не заслужаваше това,
но на някой трябваше да отмъстя!
За подлостите, който преживях,
за болката, която изтърпях.
Но и сега боли, макар от другата страна
макар че съм не наранена, а нараняваща.
Кажи какво да правя във този гаден кръговрат?
Кажи къде да ида в тоз ужасен свят?
Нараних те - признавам.
Поне това оцени, защтото на мен
никой не ми се извини!
Не искам назад да връщам дните,
искам с другиго да почна аз,
искам да изпитам радост във този странен кръговрат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • супер
  • Милс,браво,за пореден път се преставяш блестящо!Продължавай в същия дух!!!
  • талантлива си!!
  • Поздрав за стиха.
  • Да,знам ,че не трябва да наранявам невинните и т.н.,но това стихотворение не е от моя гледна точка просто имам много познати ,който постъпват така и реших да напиша нещо такова.Благодаря ви!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...