И от двете страни боли
тишина, обвита в празнота,
тишина от болка непозната,
тишина от болката на сатаната.
Така боли, че прегреших,
че тази подолост аз извърших.
Така боли, че те "убих"
и то съзнателно го туй направих.
Сега се леят мойте сълзи,
но смисъл няма, знаеш го и ти!
Какво остана от мен сега?
Какво остана в моята душа?
Знам, че не заслужаваше това,
но на някой трябваше да отмъстя!
За подлостите, който преживях,
за болката, която изтърпях.
Но и сега боли, макар от другата страна
макар че съм не наранена, а нараняваща.
Кажи какво да правя във този гаден кръговрат?
Кажи къде да ида в тоз ужасен свят?
Нараних те - признавам.
Поне това оцени, защтото на мен
никой не ми се извини!
Не искам назад да връщам дните,
искам с другиго да почна аз,
искам да изпитам радост във този странен кръговрат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Костова Всички права запазени
