И отново цветя да садя
Загърни ми очите с надежди,
да повярвам, че има земя,
по която да стъпвам пак боса
и отново цветя да садя.
Да посрещам със радост зората.
Да потрепвам от птичия зов.
Да рисувам цвета на дъгата
със сърце, накипяло в любов.
Ако можеш, живот донеси ми
с устни топли - нежен рефрен.
Да отпия и после да шепна
твойто име - светиня за мен.
Аз без грях да целувам ръцете,
дето радост даруват за мен.
После всичките диви пустини
ще превърна в оазис за теб.
Много пролети в мене цъфтяха.
И лета със пожари от страст.
Утре есен ще дойде красива,
а цветята ще никнат във нас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
