Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
5.09.2009 г., 0:10 ч.

И отново цветя да садя 

  Поезия » Любовна
775 0 15

Загърни ми очите с надежди,
да повярвам, че има земя,
по която да стъпвам пак боса
и отново цветя да садя.
Да посрещам със радост зората.
Да потрепвам от птичия зов.
Да рисувам цвета на дъгата
със сърце, накипяло в любов.
Ако можеш, живот донеси ми
с устни топли - нежен рефрен.
Да отпия и после да шепна
твойто име - светиня за мен.
Аз без грях да целувам ръцете,
дето радост даруват за мен.
После всичките диви пустини
ще превърна в оазис за теб.
Много пролети в мене цъфтяха.
И лета със пожари от страст.

Утре есен ще дойде красива,

а цветята ще никнат във нас...

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??