Поне разбрах...
От младата ми плът бе упоен
и мислеше, че имаш власт над всичко,
което е у мен и покрай мен.
Не ме попита дали те обичам.
В това се спънах и назад погледнах:
над нас летяха есенни ята;
глави навели късни слънчогледи,
отронваха последните зърна.
Поне разбрах – пътеките се срещат
поняога на мрачен кръстопът
и чувствата, избликнали горещи,
внезапно могат да се вледенят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
