Поне разбрах...
От младата ми плът бе упоен
и мислеше, че имаш власт над всичко,
което е у мен и покрай мен.
Не ме попита дали те обичам.
В това се спънах и назад погледнах:
над нас летяха есенни ята;
глави навели късни слънчогледи,
отронваха последните зърна.
Поне разбрах – пътеките се срещат
поняога на мрачен кръстопът
и чувствата, избликнали горещи,
внезапно могат да се вледенят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
