И пак не е утре...
Живеем сърдито,
споделяме залък
с онези, до които
се будим по навик.
Сънуваме обич,
на яве се траем.
Поставяме в скоби
каквото мечтаем.
Зад маски се крием,
доверие няма.
Понякога пием,
а дните минават,
а дните изтичат
и мислим си: Утре
ще бъде различно!
И вярата кърпим.
Но будим се сутрин,
пак сме намръщени
и пак не е утре,
всичко е същото...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива ВалМан Все права защищены
