Живеем сърдито,
споделяме залък
с онези, до които
се будим по навик.
Сънуваме обич,
на яве се траем.
Поставяме в скоби
каквото мечтаем.
Зад маски се крием,
доверие няма.
Понякога пием,
а дните минават,
а дните изтичат
и мислим си: Утре
ще бъде различно!
И вярата кърпим.
Но будим се сутрин,
пак сме намръщени
и пак не е утре,
всичко е същото...
© Ива ВалМан All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
