И пак се стъмва...
И пак се стъмва, и е така студено!
Залезе слънцето... и в моите очи –
сълзи несекващи! Сърцето раздробено!
Пустиня съм! И мрак! И самота крещи!
А искам да се върнеш, но не става!
Живота си бих дала вместо твоя.
Кой и защо, как тез неща решава,
раздирайки безмилостно покоя?!!
Не зная ти къде си, или как си...
Очаквам знаци... Виждам ги понякога...
Във друго измерение ли пак си?! ...