Нада (Надежда Борисова) Нада (Надежда Борисова)
106
11 мая 2008 г., 19:28

И пак се стъмва...

979 0 2

          И пак се стъмва...

 

И пак се стъмва, и е така студено!

Залезе слънцето... и в моите очи –

сълзи несекващи! Сърцето раздробено!

Пустиня съм! И мрак! И самота крещи!

 

А искам да се върнеш, но не става!

Живота си бих дала вместо твоя.

Кой и защо, как тез неща решава,

раздирайки безмилостно покоя?!!

 

Не зная ти къде си, или как си...

Очаквам знаци... Виждам ги понякога...

Във друго измерение ли пак си?!

Това за тебе бе животът – всякога.

 

И сгряват ме усмивката ти лична

и нощите – от спомени в очакване...

С жестоката реалност нелогична

осъмваме, пресекнали от чакане...

 

А пак се стъмва и е така студено...   

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0