Нада (Надежда Борисова) Нада (Надежда Борисова)
106
11 мая 2008 г., 19:28

И пак се стъмва...

986 0 2

          И пак се стъмва...

 

И пак се стъмва, и е така студено!

Залезе слънцето... и в моите очи –

сълзи несекващи! Сърцето раздробено!

Пустиня съм! И мрак! И самота крещи!

 

А искам да се върнеш, но не става!

Живота си бих дала вместо твоя.

Кой и защо, как тез неща решава,

раздирайки безмилостно покоя?!!

 

Не зная ти къде си, или как си...

Очаквам знаци... Виждам ги понякога...

Във друго измерение ли пак си?!

Това за тебе бе животът – всякога.

 

И сгряват ме усмивката ти лична

и нощите – от спомени в очакване...

С жестоката реалност нелогична

осъмваме, пресекнали от чакане...

 

А пак се стъмва и е така студено...   

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0