И пак се стъмва...
И пак се стъмва...
И пак се стъмва, и е така студено!
Залезе слънцето... и в моите очи –
сълзи несекващи! Сърцето раздробено!
Пустиня съм! И мрак! И самота крещи!
А искам да се върнеш, но не става!
Живота си бих дала вместо твоя.
Кой и защо, как тез неща решава,
раздирайки безмилостно покоя?!!
Не зная ти къде си, или как си...
Очаквам знаци... Виждам ги понякога...
Във друго измерение ли пак си?!
Това за тебе бе животът – всякога.
И сгряват ме усмивката ти лична
и нощите – от спомени в очакване...
С жестоката реалност нелогична
осъмваме, пресекнали от чакане...
А пак се стъмва и е така студено...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados
