Нада (Надежда Борисова) Нада (Надежда Борисова)
106
May 11, 2008, 7:28 PM

И пак се стъмва...

  Poetry
981 0 2

          И пак се стъмва...

 

И пак се стъмва, и е така студено!

Залезе слънцето... и в моите очи –

сълзи несекващи! Сърцето раздробено!

Пустиня съм! И мрак! И самота крещи!

 

А искам да се върнеш, но не става!

Живота си бих дала вместо твоя.

Кой и защо, как тез неща решава,

раздирайки безмилостно покоя?!!

 

Не зная ти къде си, или как си...

Очаквам знаци... Виждам ги понякога...

Във друго измерение ли пак си?!

Това за тебе бе животът – всякога.

 

И сгряват ме усмивката ти лична

и нощите – от спомени в очакване...

С жестоката реалност нелогична

осъмваме, пресекнали от чакане...

 

А пак се стъмва и е така студено...   

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0