Нада (Надежда Борисова) Нада (Надежда Борисова)
106
May 11, 2008, 7:28 PM

И пак се стъмва...

  Poetry
983 0 2

          И пак се стъмва...

 

И пак се стъмва, и е така студено!

Залезе слънцето... и в моите очи –

сълзи несекващи! Сърцето раздробено!

Пустиня съм! И мрак! И самота крещи!

 

А искам да се върнеш, но не става!

Живота си бих дала вместо твоя.

Кой и защо, как тез неща решава,

раздирайки безмилостно покоя?!!

 

Не зная ти къде си, или как си...

Очаквам знаци... Виждам ги понякога...

Във друго измерение ли пак си?!

Това за тебе бе животът – всякога.

 

И сгряват ме усмивката ти лична

и нощите – от спомени в очакване...

С жестоката реалност нелогична

осъмваме, пресекнали от чакане...

 

А пак се стъмва и е така студено...   

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0