14 сент. 2010 г., 01:02

И пак ще сме си само аз и ти, а може би и светлината

996 0 1


Аз ли се побърках, или светът спря за миг.

Ха, такава ми била съдбата!

Не знам кога и кой ще ти попречи да съзреш

                           сред тълпата изгубената си душа.

Бил си друг?

   Не, не го вярвам

      и да видя даже.

Бяхме само аз, ти и светлината...

А ти го виждай както щеш.

Вдигам рамене и ще си продължа по пътя.

Върви до мен,

           бъди Ти,

              а аз ще съм си Аз.

И пак ще сме само аз и ти,

     а може би и светлината...  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Върви до мен,
    бъди Ти,
    а аз ще съм си Аз.
    И пак ще сме само аз и ти,
    а може би и светлината...

    Много би ми се искало това да е произлязло изпод моето перо. Красиво, изкривено романтично и достатъчно силно за да присяда при преглъщане.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...