14.09.2010 г., 1:02

И пак ще сме си само аз и ти, а може би и светлината

994 0 1


Аз ли се побърках, или светът спря за миг.

Ха, такава ми била съдбата!

Не знам кога и кой ще ти попречи да съзреш

                           сред тълпата изгубената си душа.

Бил си друг?

   Не, не го вярвам

      и да видя даже.

Бяхме само аз, ти и светлината...

А ти го виждай както щеш.

Вдигам рамене и ще си продължа по пътя.

Върви до мен,

           бъди Ти,

              а аз ще съм си Аз.

И пак ще сме само аз и ти,

     а може би и светлината...  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Върви до мен,
    бъди Ти,
    а аз ще съм си Аз.
    И пак ще сме само аз и ти,
    а може би и светлината...

    Много би ми се искало това да е произлязло изпод моето перо. Красиво, изкривено романтично и достатъчно силно за да присяда при преглъщане.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...