Аз ли се побърках, или светът спря за миг.
Ха, такава ми била съдбата!
Не знам кога и кой ще ти попречи да съзреш
сред тълпата изгубената си душа.
Бил си друг?
Не, не го вярвам
и да видя даже.
Бяхме само аз, ти и светлината...
А ти го виждай както щеш.
Вдигам рамене и ще си продължа по пътя.
Върви до мен,
бъди Ти,
а аз ще съм си Аз.
И пак ще сме само аз и ти,
а може би и светлината...
© Мариела Всички права запазени
бъди Ти,
а аз ще съм си Аз.
И пак ще сме само аз и ти,
а може би и светлината...
Много би ми се искало това да е произлязло изпод моето перо. Красиво, изкривено романтично и достатъчно силно за да присяда при преглъщане.