И ПАК СЪМ САМ, ИЗЛИШЕН И ДАЛЕЧЕН

7 мая 2007 г., 15:36

Поэзия

1134 0 5

В пияните дървета плаче дъжд.
Тя с жълт кинжал през облака разсече
сплотените ни сенки
изведнъж.
И не със дума, не дори със поглед
под крепа на ехидната луна:
със бременно мълчание ме погна
от себе си невярната жена!
И спирка.
И фенер.
И нощ безлична.
И кух кънтеж. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

И ПАК СЪМ САМ, ИЗЛИШЕН И ДАЛЕЧЕН

Искате да прочетете повече?

Предложения