7 мая 2007 г., 15:36

И ПАК СЪМ САМ, ИЗЛИШЕН И ДАЛЕЧЕН 

  Поэзия
988 0 5





***

Отново  сам, излишен и далечен...

В пияните дървета плаче дъжд.       

Тя с жълт кинжал през облака разсече 

сплотените ни сенки

изведнъж.


И не със дума, не дори със поглед

под крепа на ехидната луна:

със бременно мълчание ме погна

от себе си невярната жена!



И спирка.

И фенер.

И нощ безлична.

И кух кънтеж.

И тенекиен край...


И две  змии неоново изтичат

под сянката на мокрия трамвай.

© Забраван Забраванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??