May 7, 2007, 3:36 PM

И ПАК СЪМ САМ, ИЗЛИШЕН И ДАЛЕЧЕН 

  Poetry
986 0 5





***

Отново  сам, излишен и далечен...

В пияните дървета плаче дъжд.       

Тя с жълт кинжал през облака разсече 

сплотените ни сенки

изведнъж.


И не със дума, не дори със поглед

под крепа на ехидната луна:

със бременно мълчание ме погна

от себе си невярната жена!



И спирка.

И фенер.

И нощ безлична.

И кух кънтеж.

И тенекиен край...


И две  змии неоново изтичат

под сянката на мокрия трамвай.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??