В пияните дървета плаче дъжд.
Тя с жълт кинжал през облака разсече
сплотените ни сенки
изведнъж.
И не със дума, не дори със поглед
под крепа на ехидната луна:
със бременно мълчание ме погна
от себе си невярната жена!
И спирка.
И фенер.
И нощ безлична.
И кух кънтеж.
И тенекиен край...
И две змии неоново изтичат
под сянката на мокрия трамвай.
© Забраван Забраванов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
