Забравил
46 результатов
***
По безлюдните улици ситно ръми
и така ми е тежко в душата!
Крачим заедно с теб , а сме двойно сами
под искрящия сън на водата... ...
  1808  15 
***
Люлее се магическата леща
сред езерото в светещи бразди
и сънени, върбите клони свеждат,
целунати от водните звезди... ...
  707 
***
Към залеза вървя. По нишки от коприна
се спуща виолетовият зрак.
По бронзовите мачти - пламнали рубини.
Над залива - светулки - цял рояк... ...
  1230 
***
Ни полъх над припламващите макове:
по зноя лази златно насекомо
и щъркелите в белите си фракове
разрязват тишината с метрономи... ...
  677 
***
И пак замята здрачът призрачен воал,
припламват станиолите
на цветните реклами...
От залеза струи безвремие и жал ...
  622 
***
Със теб тъгувам, сребърна река,
припламващи отблясъци отлитат
над гланца ти - и аз ще изтека
сред гъвкавите пясъци на дните... ...
  816 
по средата на летния мрак
и в горещия сив прахоляк
избуя лъчезарна градина:
под гигантски лалета - камбани
се разливаше божият звън ...
  828  11 
***
отлитат мимолетните ми мисли
преди да съм успял да изтъка
венец от отражения сребристи
и гмурнат в светлина, да изрека ...
  1087 
***
духът ти млечен искам да погаля,
прозорците в съня ти да напълня
с воднисти отражения в спирала,
която от вечерницата бяла ...
  770 
Л я т н а н о щ
със възглавнички меки ме галят.
Дървесата са светло пияни
и издишват любовна премала.
Греят златните звездни фанфари, ...
  717 
***
люлее още сънени тревите
и млякото на утринната нежност
потича по среброто на вълните,
кобилици извили грациозно ...
  599 
Ж е г а
Така съм уморен!
Ленив, тече денят -
прозрачен лепкав мед по пясъци от злато...
... И жлъчният рефрен ...
  710 
Н а п р о з о р е ц а
Повя нощта с крилото си вълшебно
и хлад разклати лунната омая.
Една звезда се гмурна като лебед
и кацна в мълчаливата ми стая. ...
  1268 
***
А тичаше хлапето
там, по моста, светлия
и златокъдро, слънцето
пулсираше в ръцете му ...
  766 
Л у н н а п ъ т е к а
Звезди.
Целувка.
Бряг .
И сенките, изрязани ...
  746 
З и м н и с ъ з в у ч и я
ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА ЕДВА СЕ ЛЮШКАТ
над преспите, в притома прималели
и дремят беловласите вихрушки,
и призрачна, мъглицата се стели... ...
  807 
***
ТИХО, БРАТКО, ТИХО, МОЛЯ ТЕ, ТИХО!
Спри се, за миг се огледай, човече,
вслушай се: лятната нощ се съблича,
по раменете и лунни потича ...
  656 
С л е д д ъ ж д а
ИЗУМИТЕЛНИ ПАЗВИ РАЗГРЪЩА
свечерената мъдра земя!
И часът между зрак и тъма
във омайна нега се превръща. ...
  656 
О т р а ж е н и я
...и раздипля луната сребристите нишки
в сън по ручея, който любовно ридае
и се рони брегът с тихи бели въздишки,
а водата златиста за него нехае - ...
  644 
В пияните дървета плаче дъжд.
Тя с жълт кинжал през облака разсече
сплотените ни сенки
изведнъж.
И не със дума, не дори със поглед ...
  985 
З а л е з
Лъчисти, трептят небесата
над златния воден гигант:
в прозрачни милувки водата
полюшва подпален брилянт... ...
  759 
Б и т и я т
Съмва.Сънно е полето.
Хребетите в кръв се давят
Вощениците в небето
с нежен писък избледняват. ...
  613 
А в г у с т
Свети вятър във сините клони,
по листата се стича живак...
В посребрените топли балкони
тихо дреме прохладният Мрак - ...
  1619 
***
В нощта на влюбените млади
над окосените ливади
струеше див божествен лъх.
Небето цяло бе пробито ...
  612 
Търкулнат пъпеш - слънцето потъна
зад дюните по Божията длан
и вятър над огньовете разпъна
продупчения от искри саван.
Лениво диша нощната пустиня, ...
  751 
ТАМ, В СЯНКАТА НА СЪННИТЕ ДЪРВЕТА,
загърнат във блуждаещи мъгли
на черен камък, гол, седи поета
и плаче...
А в душата му вали ...
  957 
***
Не разбирам, не зная, не помня -
всичко в сънна мъгла се е сплело!
Тишината ме блъсна с огромна
снежна брадва зад потното чело. ...
  699 
***
Една оса в прозореца се блъска -
ОТВЪД
Ли се опитва да проникне,
или я заслепява светлината, ...
  868 
***
ОБИЧАМ ДА ПРИСЕДНА НА БРЕГА,
цигара да запаля и да гледам
как слънцето със алени рога
като ранен бизон ...
  604 
СКЪРЦА ГАРДЕРОБЪТ ВСРЕД ПЪЛЗЯЩАТА МЪГЛА -
Виждаш: мълчешката се отваря,
знаеш: той е тайнствена врата!
Ето: в светлина ОТТАМ огрян,
греещ, се измъква ...
  701 
Т и х о с б о г о м
ПРЕГОРЯЛО ПОЛЕ...
Ято врани прелита,
а далече на изток вали...
Няма вече крале ...
  835 
З р е л о с т
НАД ПЯСЪЧНИЯ ХЪЛМ - ДЪРВО И ОБЛАК...
Едно момиче, взряно във морето
мълчи и коленете си прегръща,
а вятърът косите му разстиля... ...
  580 
Е с е н
СЕДЯТ НА МОСТА СТАРЦИТЕ,
но гърбом към морето -
зениците им пият есенния ден.
Студено свети вятърът, ...
  533 
В и д е н и е
ПУСТИНЯ.
И син стенещ вятър...
Захапала с кучешки вой
чер облак, ...
  616 
П р о к л я т и е
Ех , вият в стърнищата лунни плешивите кучета
и адски вихрушки изригваш от гроба си, Нощ!
И алчно избухват от Мрака реките - и смучат
от звездното злато и сетния проблясващ грош... ...
  677 
* * *
В очите й искряха жадни бездни
и Мракът се напълни със ухания...
И целият Всемир край нас изчезна -
настана тишина. ...
  932  10 
П ъ т н и к
БЕЛОЛИКИЯТ ДЕН Е ОТМИНАЛ
и грамадна, Нощта мe прегръща,
и луната е виснала, синя
над снега по заспалите къщи. ...
  610 
***
Коя си ти в завивките до мене?
При мене ли ?
Край мен ли?
Или - с мен?... ...
  769  10 
***
На сребърни вретена здрачината
разприда меланхолно хоризонта...
Над плазмата от кръв и течно злато,
припламващи отблясъци се гонят... ...
  626 
***
ПОСПРЯХ НА МОСТА САМ С ВЕЛОСИПЕДА :
По златни спици слънцето се спусна
над сянката, а тя с пламтящи устни
към бистрата вода снага наведе... ...
  685 
Предложения
: ??:??