И пак ти казвам

И пак ти казвам добър вечер,

на тебе , сън неизживян,

нима не ти омръзна вече ,

да идваш нощем под дебелия юрган.

И пак ти казвам , идвай рядко,

седни на твърдия диван,

поне нощта ще бъде кратка,

и във нея няма да съм сам.

Пусни ми малко осветление,

ако искаш , телевизора вкючи,

ако може , днес по изключение,

да се гледаме и само да мълчим.

Спомени да никнат като гъби,

болката да висне кат' въже

кога и как, защо съм те изгубил...

Подай ми, моля, чашата с кафе …