И после я сънуваш...
Българийо, осанката ти горда
е спомен, който днес малцина помнят.
Победите ти на различни фронтове
са в склада за преоценени стоки...
От бляскавите нявгашни доспехи
висят парченца - като знамена,
поизбелели, не покриват смешните
татуировки по немощната снага.
Та кой по тебе белег не остави
и кой не те предаде за пари?
А ти мълчиш и все така прощаваш,
и всички са за теб деца добри.
Но тръгнали по пътищата лесни,
захвърлят доблестта (да не тежи)...
Защо да бранят род и да са честни,
щом всеки сам за себе си държи?
Щом всеки иска да е цифра преуспяла,
където и да е на този свят.
И няма нужда майката България
да я прегръщаш за парченце хляб.
По-лесно е да вземеш самолета,
обръщаш гръб и тръгваш на гурбет.
И после я сънуваш, осъзнавайки,
че ти си част от нейното стопяване...
© Дочка Василева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Истинска си ...много истинска и докосваш с думи там ...в сърцето...
-
Доче все искам да вярвам, че ще се завърнат синовете и дъщерите...
Защото няма как да вземат българския дух - той стои и ги чака тук...
Поклон пред твоята позиция!И благодаря за топлотата ти,прегръщам те!!! -
Доче...разплакваш душата ми...!!!
Браво за тези слова...дано повече прочетат...!
прегръщам те, с много обич. -
По-лесно е да вземеш самолета,
обръщаш гръб и тръгваш на гурбет.
И после я сънуваш, осъзнавайки,
че ти си част от нейното стопяване...
-----------------------------------------------
Аз бивш съм имигрант и зная
видиш ли как стапя се животът ти
не виждаш нищо свясто - иде краят
и тежи ти на България хомотът и
Решаваш - никак не е лесно
и тръгваш ти да търсиш свобода,
след теб разлайваш кучетата "бесни"
примирили се да гният във калта.
Нима са родолюбци повече от мене?!
Нима сърцето мое не кърви?!
Да! Помагаме за нейното топене,
но и напразните надежди и лъжи...
А ние не сме роби - запомнете!
Свободни хора сме, а тук сме оковани,
Да, мъчно ми е, щом погледна цвете
и ми замирише на...Родопи и Балкани...
Но... Аз искам да живея - ДНЕС!
А не да бъда роб на... политически Тирани....
--------------------------------------------------
Стихът е страхотен, но многостранна е истината за това което третира.
Леле как ме разгорещи! Мен... 20 годишния Имигрант!
Аплодисменти!!!!
-
Благодаря,че разбирате...
-
Браво, Доче! Дано са повече като теб, милеещи за Родината ни!
-
БЪЛГАРИЯ
/ За всички извън БЪЛГАРИЯ /
Една сълза гори ме неизлята -
солта таена покрай слънчев бряг.
Шепа пръст от теб РОДИНО СВЯТА
в хартийка свих с парче душа !
Но глътка въздух как се взима,
от най-красив копринен свод,
най-свят - на моята РОДИНА,
най-синята искра на мой живот !
Най-топъл дъх в най-люта зима,
най-сладка глътка в бащин кът!
Живец един от теб, РОДИНО -
над люлка дъх за първи път !
И всеки миг край мен отмина...
Излях сълзата ! И опари я -
душата ми начупена, РОДИНО !
Парченцето остана във БЪЛГАРИЯ !!! -
Горчивоистинен,искрен,хубав стих!Каквато и тема да подхванеш,разработваш я вълнуващо,с финес.Браво и от мен,Доче!
-
Поздравления!!!Много ми хареса!!!
-
Силех стих,истински!
Поздравления! -
"И после я сънуваш, осъзнавайки,
че ти си част от нейното стопяване..."
...А можеше осъзнаването да е преди сънуването...
Дано повече хора прочетат твоя стих...и да не сънуват...отдалеч...
Поздрав!
-
Винаги се усмихвам ,когато Доверените души заговорят..Дори да говорят тъжни думи.....Просто усещам , че не всичко е загубено....
-
за съжаление е точно така,поздравления
-
Лошо е че в действителност е така! И ние младите изглежда че живеем точно така, но все пак дано се намери искрица да не се случва и за в бъдеще!
-
...част от нейното стопяване...
Тъжно е - за парченце хляб - да замениш България!!! -
Победите ти на различни фронтове
са в склада за преоценени стоки...
...* -
Поздравления, Доче!
-
Брех,че студен душ...!!!
И е тъжно, и е истина.
То, какво друго да кажа... -
ДОЧЕ-Е-Е!!!
-
Тъжна истина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
