И после я сънуваш...
Българийо, осанката ти горда
е спомен, който днес малцина помнят.
Победите ти на различни фронтове
са в склада за преоценени стоки...
От бляскавите нявгашни доспехи
висят парченца - като знамена,
поизбелели, не покриват смешните
татуировки по немощната снага.
Та кой по тебе белег не остави
и кой не те предаде за пари?
А ти мълчиш и все така прощаваш,
и всички са за теб деца добри.
Но тръгнали по пътищата лесни,
захвърлят доблестта (да не тежи)...
Защо да бранят род и да са честни,
щом всеки сам за себе си държи?
Щом всеки иска да е цифра преуспяла,
където и да е на този свят.
И няма нужда майката България
да я прегръщаш за парченце хляб.
По-лесно е да вземеш самолета,
обръщаш гръб и тръгваш на гурбет.
И после я сънуваш, осъзнавайки,
че ти си част от нейното стопяване...
© Дочка Василева All rights reserved.
