27 мар. 2011 г., 22:46  

Това ми е в кръвта

2.1K 1 38

   И сбъдната, и невъзможна...

 

      

 

От днеска ще ти бъда люта жажда –
да ме отпиваш, да не се гаси.
В такава мъка любовта се ражда,
с такава болка се написва стих.

 

Ще ти горча, когато съм до тебе.
Ще ти сладя, когато съм далеч.
Веднъж желан, а друг път непотребен;
веднъж на трон, друг път на колене.

 

Ще бъда виното – горчиво-сладко.
Опияняващ, истински вермут.
Ще можеш да ме имаш много рядко –
когато във душата ти е смут.

 

Тогава ще разпалвам в тебе огън
и ще превръщам всеки лед на жар...


Но трябва сам да видиш как го мога.
Това ми е в кръвта – небесен дар.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благослов изричаш, Милена.
    Бъди и ти!
  • Няма невъзможни небета!
    Прекрасно казано!

    Прегръщам ви, Петинка и Елена!
  • Бях при теб.Няма невьзможни не6та.Приеми топлинка и от мен!
  • Светулка си- над зряла ръж
    която помни само лято...

    Прекрасно!
  • Не само озарява, Цвети.
    Но е особен вид щастие за мен.
    Всичките ми стихове са плод на една красива, споделена като чувство,
    но неизживяна в реалността любов.
    И още по-добре.
    Защото така си остава трайна и романтична – неизчерпаем извор на вдъхновение...
    Но не ти я пожелавам, Цвети...
    Бъди обичана!

    И вашето приеъствие ме топли, Ласка и Елена.

    Изпращам ви сърдечни поздрави. Бъдете обичани!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...