27 мар. 2011 г., 22:46  

Това ми е в кръвта

2.1K 1 38

   И сбъдната, и невъзможна...

 

      

 

От днеска ще ти бъда люта жажда –
да ме отпиваш, да не се гаси.
В такава мъка любовта се ражда,
с такава болка се написва стих.

 

Ще ти горча, когато съм до тебе.
Ще ти сладя, когато съм далеч.
Веднъж желан, а друг път непотребен;
веднъж на трон, друг път на колене.

 

Ще бъда виното – горчиво-сладко.
Опияняващ, истински вермут.
Ще можеш да ме имаш много рядко –
когато във душата ти е смут.

 

Тогава ще разпалвам в тебе огън
и ще превръщам всеки лед на жар...


Но трябва сам да видиш как го мога.
Това ми е в кръвта – небесен дар.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благослов изричаш, Милена.
    Бъди и ти!
  • Няма невъзможни небета!
    Прекрасно казано!

    Прегръщам ви, Петинка и Елена!
  • Бях при теб.Няма невьзможни не6та.Приеми топлинка и от мен!
  • Светулка си- над зряла ръж
    която помни само лято...

    Прекрасно!
  • Не само озарява, Цвети.
    Но е особен вид щастие за мен.
    Всичките ми стихове са плод на една красива, споделена като чувство,
    но неизживяна в реалността любов.
    И още по-добре.
    Защото така си остава трайна и романтична – неизчерпаем извор на вдъхновение...
    Но не ти я пожелавам, Цвети...
    Бъди обичана!

    И вашето приеъствие ме топли, Ласка и Елена.

    Изпращам ви сърдечни поздрави. Бъдете обичани!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...