Това ми е в кръвта
И сбъдната, и невъзможна...
От днеска ще ти бъда люта жажда –
да ме отпиваш, да не се гаси.
В такава мъка любовта се ражда,
с такава болка се написва стих.
Ще ти горча, когато съм до тебе.
Ще ти сладя, когато съм далеч.
Веднъж желан, а друг път непотребен;
веднъж на трон, друг път на колене.
Ще бъда виното – горчиво-сладко.
Опияняващ, истински вермут.
Ще можеш да ме имаш много рядко –
когато във душата ти е смут.
Тогава ще разпалвам в тебе огън
и ще превръщам всеки лед на жар...
Но трябва сам да видиш как го мога.
Това ми е в кръвта – небесен дар.
© Елица Ангелова All rights reserved.
