И се оправяй сам… Във вторник
Иване, чуваш ли, Иване?
(На глух петел ли ми се правиш?)
Щом тази дата те прихване
акъл, адрес и чест забравяш.
Аз не забравям… Кàта гóдин
едно и също се повтаря.
Излизаш заедно с Методи
да го почерпиш за Ивановден.
По пътя срещаш този, онзи
(сред тях и няколко „онази”)
Желаят ти цветя и рози
и ангели за да те пазят.
Но твойте ангели са слаби –
от кръчма в кръчма все те водят.
И щом в четвъртък си излязъл,
то ще се прибереш във вторник.
Във понеделник също може…
(щом свършиш бързичко парàта.)
И няма как – ще се изложиш
да търсиш помощ от жената.
Онази кучка, дето знае
как празника ти ще завърши.
Приятелите ти ругае
и все хатърите ти кърши…
Върви на воля. Бау! Бау!
И се оправяй сам… Във вторник.
Аз с шефа си - Иван Михайлов
за десет дни ще съм в Пампорово.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
