И сега накъде?
Е, добре. Заинтригува ме.
С тези твои очи, с тази печал в тях.
С тези твои движения, с копнежа стаен.
Да, добре, забелязах те.
С този твой трепетен глас,
с устните с потрепкващи ъгълчета.
Целият си трескав, като пред среща с любима жена.
Интересно ми беше - попитах.Какво толкова?
Ти сам си си виновен.
Защо ти трябваше да ми показваш, че те има?
Защо ти трябваше да събуждаш заспали вулкани?
И както се очакваше - подпали ми стихиите.
И какво ще правиш сега с мен?
Никак не ти завиждам.
Като се познавам... ще те изгоря,
ще те преведа през фунията на торнадо
и ще попаднеш в окото на бурята,
а там... там - казват - било Нирвана.
Само че кратко било...
После вихърът отново те засмуква
и те изхвърля навън - в грозния, мръсен свят,
разхвърлян още повече от урагана.
Където ще трябва
не само да градиш отново
разрушените къщички,
но първо ще трябва
да разчистиш пораженията...
Готов ли си за това?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Лозанова Все права защищены
