Апостолиция (Ели Лозанова)
96 58
10.12.2008 г., 10:00 ч.

И сега накъде? 

  Поезия
425 0 3
 

Е, добре. Заинтригува ме.

С тези твои очи, с тази печал в тях.

С тези твои движения, с копнежа стаен.

Да, добре, забелязах те.

С този твой трепетен глас,

с устните с потрепкващи ъгълчета.

Целият си трескав, като пред среща с любима жена.

Интересно ми беше - попитах.

Какво толкова?

Ти сам си си виновен.

Защо ти трябваше да ми показваш, че те има?

Защо ти трябваше да събуждаш заспали вулкани?

И както се очакваше - подпали ми стихиите.

И какво ще правиш сега с мен?

Никак не ти завиждам.

Като се познавам... ще те изгоря,

ще те преведа през фунията на торнадо

и ще попаднеш в окото на бурята,

а там...  там - казват - било Нирвана.

Само че кратко било...

После вихърът отново те засмуква

и те изхвърля навън - в грозния, мръсен свят,

разхвърлян още повече от урагана.

Където ще трябва

не само да градиш отново

разрушените къщички,

но първо ще трябва

да разчистиш пораженията...
Готов ли си за това?

© Ели Лозанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??