И сега накъде?
Е, добре. Заинтригува ме.
С тези твои очи, с тази печал в тях.
С тези твои движения, с копнежа стаен.
Да, добре, забелязах те.
С този твой трепетен глас,
с устните с потрепкващи ъгълчета.
Целият си трескав, като пред среща с любима жена.
Интересно ми беше - попитах.Какво толкова?
Ти сам си си виновен.
Защо ти трябваше да ми показваш, че те има?
Защо ти трябваше да събуждаш заспали вулкани?
И както се очакваше - подпали ми стихиите.
И какво ще правиш сега с мен?
Никак не ти завиждам.
Като се познавам... ще те изгоря,
ще те преведа през фунията на торнадо
и ще попаднеш в окото на бурята,
а там... там - казват - било Нирвана.
Само че кратко било...
После вихърът отново те засмуква
и те изхвърля навън - в грозния, мръсен свят,
разхвърлян още повече от урагана.
Където ще трябва
не само да градиш отново
разрушените къщички,
но първо ще трябва
да разчистиш пораженията...
Готов ли си за това?
© Ели Лозанова All rights reserved.
