И след декември, пак май...
Изплува днес всякаква гмеж,
ту в Бог, ту в рода се кълнат,
и с его са жадно за плът
и как ли се питаш да спреш,
емоциите дето кипят,
в сърцето ти? Лавата ври.
Глупакът в заблуди е взрян,
От свойта значимост пиян.
И алчно събират пари,
с цена са душите дори.
Сираче е нашия свят
месии, до месията друг,
ни рало похващат, ни плуг,
душите човешки орат.
И ад, обещават и рай,
и след декември, пак май...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
