3.12.2021 г., 9:50 ч.  

И след декември, пак май... 

  Поезия » Философска
262 1 9

Изплува днес всякаква гмеж,
ту в Бог, ту в рода се кълнат,
и с его са жадно за плът
и как ли се питаш да спреш,
емоциите дето кипят,

в сърцето ти? Лавата ври.
Глупакът в заблуди е взрян,
От свойта значимост пиян.
И алчно събират пари,
с цена са душите дори.

Сираче е нашия свят
месии, до месията друг,
ни рало похващат, ни плуг,
душите човешки орат.
И ад, обещават и рай,
и след декември, пак май...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??