8 мар. 2008 г., 21:43

И след това...

999 0 1
Очите ми казваха: "Не си отивай",

но ти не видя,

тръгна си, изостави ме сама.

Аз останах безмълвна, смутена,

нищо не виждах,

не чувах, не усещах.

... чаках... чаках...

Погледа мой, ти да видиш

и при мен да се завърнеш.

Но ти не дойде.

Нощ падна над града

и аз стоях обгърната в черна самота

и чаках... чаках...

теб да посрещна,

но ти не пристигна.

Късно е сега,

Късно е, но аз ще чакам вечно -

до мига ми последен и след това...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...