8 мар. 2008 г., 21:43

И след това...

991 0 1
Очите ми казваха: "Не си отивай",

но ти не видя,

тръгна си, изостави ме сама.

Аз останах безмълвна, смутена,

нищо не виждах,

не чувах, не усещах.

... чаках... чаках...

Погледа мой, ти да видиш

и при мен да се завърнеш.

Но ти не дойде.

Нощ падна над града

и аз стоях обгърната в черна самота

и чаках... чаках...

теб да посрещна,

но ти не пристигна.

Късно е сега,

Късно е, но аз ще чакам вечно -

до мига ми последен и след това...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...