И слезе Бог

6 июн. 2021 г., 18:49

Поэзия » Философская

475 0 4

И слезе Бог с криле на гълъб сив,

че бялото и черното са карма.

Видя, че мостът на надеждата е крив,

увиснал да спаси света - удавник.

И литна между стъклени безвремия

над улици с безпътна суета.

Отскубваха перата му неверия.

Замеряха го с полумесец, кръст, звезда.

И кацна на брега на свободата,

за да отпие капчици живот.

Докосна я - със клюна на съдбата,

а тя завлече го в човешкия чертог

и окова крилете му с безумия и слава,

дойде Пилат - от черно-бяла кал,

гредата от окото си извади,

видя, че гълъбът Исус е - долетял

и Го попита с пламък във очите,

с увиснала пред времето глава.

Нима такъв живот аз заслужавам?

Не вярвах в теб, но вярвам аз сега...

а гълъбът му рече много тихо:

"Във теб е всичко, вътре в твоя храм.

Душата си изстрадала попитай."

и литна в свободата като плам.