И слезе Бог
И слезе Бог с криле на гълъб сив,
че бялото и черното са карма.
Видя, че мостът на надеждата е крив,
увиснал да спаси света - удавник.
И литна между стъклени безвремия
над улици с безпътна суета.
Отскубваха перата му неверия.
Замеряха го с полумесец, кръст, звезда.
И кацна на брега на свободата,
за да отпие капчици живот.
Докосна я - със клюна на съдбата,
а тя завлече го в човешкия чертог
и окова крилете му с безумия и слава,
дойде Пилат - от черно-бяла кал,
гредата от окото си извади,
видя, че гълъбът Исус е - долетял
и Го попита с пламък във очите,
с увиснала пред времето глава.
Нима такъв живот аз заслужавам?
Не вярвах в теб, но вярвам аз сега...
а гълъбът му рече много тихо:
"Във теб е всичко, вътре в твоя храм.
Душата си изстрадала попитай."
и литна в свободата като плам.
© Михаил Цветански All rights reserved.
