Patrizzia (Надежда Ангелова)
2081 18239
31 авг. 2018 г., 20:16

И сметка без кръчмаря ти остава 

  Поэзия
419 11 19

Не ме познаваш, казваш, а съм същата.
Е, може би с една душа по-лека.
Надяваш се, да ти подпаля къщата.
Надеждата крепи, ала човека.

 

Броиш, броиш и свършиха ти пръстите.
За греховете точна сметка няма.
И дяволите с чуството за мъст. И те,
се смеят на измислената драма.

 

Броиш, броиш, а дробна част от цялото,
е моят грях. С любов се оцелява.
Преди да тръгна счупвам ти сметалото.
И сметка без кръчмаря ти остава.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Павлинче!
  • Това е за мен творение, написано мъдро, доказва зряло поведение и достойнство на лиричния герой. Обичам такъв стил на писане...Успех!
  • Нежност моя, Иржи, Силвенце, благодаря ви!
  • Поздравления и тук, Наде! 🌸
  • С любов се оцелява.....каква истина!А ти,Надя,си знаеш цената и не оставяш да ти прави сметката кръчмаря...Това ми харесва!И ставаш все по-добра в стихоплетството!!
  • Прекрасна, както винаги...
    Поздрави, Наденце!
  • Благодаря, Дани!
  • Пак си великолепна с остроумието си, сътворило чрез таланта ти, тази чудесна творба!
  • Бени, Гавраил, благодаря ви!
  • Като счупиш сметалото провери и за телефон.В него са скрити основните компромати.Много добре се оправя и с дробните части.
  • Ех, Наде! За съжаление всички си правим много често сметката без Кръчмаря... А стихотворението и този път е в твоя чудесен стил, който много харесвам! Присъединявам се към Ели и Роберт. Поздравления!
  • Таня, Кате, Меги, Роби, благодаря ви! Мария, радвам се, че стихът ми предизвиква размисли. Лирическата ти благодари!
  • Чудесна образност!..Браво, Наде!...
  • Това е атака срещу даровете на Светия Дух, като атакуващият същевременно иска да ги ползва. Иска да изяде неотровната половина на ябълката, а другата да остане за Снежанка. Дори и в злото не може да бъде оригинален. Иска Спящата красавица да е с едно затворено око, но отвореното да е идеално по форма като затвореното. Но не й позволява тя самата да си ги ползва по предназначение. Ели, водата е затова, за да гаси пожари. Животът винаги намира начин. Това ще се случи.
  • Пак си потърсила по-специална образност, Наде. И това впечатлява...
  • "Надеждата крепи, ала човека."
    Отново въздействаш, Наде!
  • Хареса ми стиха ти , Наде!Поздравления!
  • И половината от сметката на изгорената пепел, пак си е пепел. Трябва да внимаваме какво горим, че да не се окаже нещо, което нас самите ни вдъхновява. Браво, Надя. Както винаги - в десетката. Или, може би - в петицата? Усмивка.
  • Ето, това значи "Да си броите черните точки". Ами сега? Чудесно казано! Поздрави!
Предложения
: ??:??