И сметка без кръчмаря ти остава
Не ме познаваш, казваш, а съм същата.
Е, може би с една душа по-лека.
Надяваш се, да ти подпаля къщата.
Надеждата крепи, ала човека.
Броиш, броиш и свършиха ти пръстите.
За греховете точна сметка няма.
И дяволите с чуството за мъст. И те,
се смеят на измислената драма.
Броиш, броиш, а дробна част от цялото,
е моят грях. С любов се оцелява.
Преди да тръгна счупвам ти сметалото.
И сметка без кръчмаря ти остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
