Не ме познаваш, казваш, а съм същата.
Е, може би с една душа по-лека.
Надяваш се, да ти подпаля къщата.
Надеждата крепи, ала човека.
Броиш, броиш и свършиха ти пръстите.
За греховете точна сметка няма.
И дяволите с чуството за мъст. И те,
се смеят на измислената драма.
Броиш, броиш, а дробна част от цялото,
е моят грях. С любов се оцелява.
Преди да тръгна счупвам ти сметалото.
И сметка без кръчмаря ти остава.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
