И старостта е красива
Заесенява се в душата
и капят вече жълтите листа.
Не са ми свежи и цветята,
каквито бяха в младите лета.
Но другото е днес красиво
със побелялата от дни коса
и вместо облачното сиво
вали над мене мъдрата роса.
Аз знам на многото въпроси
и верните им отговори днес.
Душата милостта си проси,
старостта ми носи свойта чест.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
