koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
2 мая 2017 г., 18:49

И старостта е красива 

  Поэзия » Другая
5.0 / 4
334 0 4
Заесенява се в душата
и капят вече жълтите листа.
Не са ми свежи и цветята,
каквито бяха в младите лета.
Но другото е днес красиво
със побелялата от дни коса
и вместо облачното сиво
вали над мене мъдрата роса.
Аз знам на многото въпроси
и верните им отговори днес.
Душата милостта си проси,
старостта ми носи свойта чест.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
  • Greg (Светослав Григоров) Мъжки игри
    Мъжки игри
  • Азазел (Неличка) ***
    Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Стих
    Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Ночью морозной Луна засветила
    Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...

Ещё произведения »