И старостта е красива
Заесенява се в душата
и капят вече жълтите листа.
Не са ми свежи и цветята,
каквито бяха в младите лета.
Но другото е днес красиво
със побелялата от дни коса
и вместо облачното сиво
вали над мене мъдрата роса.
Аз знам на многото въпроси
и верните им отговори днес.
Душата милостта си проси,
старостта ми носи свойта чест.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
