По всичко вече си личи,
че нейде младостта замина.
Омрежи моите очи
дъждовна ситна паяжина.
Започнах да се будя в три
и да си лягам преди десет.
Забравям хора и пари.
И често питам се къде съм.
Но вън, когато през април
чирикат птици акапелно
и че животът ми е мил
твърдят с любовните си трели, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация