15 авг. 2008 г., 21:58

И съм малко лиричен

1K 0 9
Не съм никога обичал страданията
или да докосвам болката с тънка игла.
И тук при мен нараства желанието
да се освободя от всичкия този товар.

Не съм мислил, че заслужавам нещо,
което да ме доведе до нови заблуждения.
И когато показвах как мразя горещо,
се стараех да спра тогава тези поражения.

Не съм бил перфектен през тези години,
защото не съм се стремял да бъда обичан.
И когато някой види доброто и оцени ме,
аз знаех, че съм прав да бъда различен.

Не съм се молел за нечие чуждо нещастие,
но не защото искам да запазя благоприличие.
А напротив, наказвам хората чрез страстите,
които създавам, защото съм малко лиричен...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...