И така нататък

Поэзия

1.2K 1 14

Ден след ден ослепява светът,

като прах във очите ми влиза

и го бърша, но пак ме бодат

чужди погледи в моите грижи.

Ден след ден оглушава светът,

даже своите нужди не чува,

но доволно ми дразни слуха

с разточително празнодумие.

Ден след ден оглупява светът,

щом забравил е как да се радва

на дъжда разноцветни листа,

на мига, дето няма друг равен.

Ден след ден изтънява светът

и през него по-ясно се вижда,

че животът е всъщност отвъд -

обичта ми където ожида ме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

toxin (Таня Донова)

Винаги си ме разбирала, Светлушко. Толкова си ми близка...

2019-10-09T07:52:26+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Светът може би е изгубил сетивност, докато всичко при теб минава през сърцето! (оф, сега виждам, че предишният коментар е подобен на моя, но... поне не можеш да се оплачеш, че не целият свят е полудял, и слава Богу!! )
Поздравления, мила!!

2019-10-09T06:54:56+03:00
Samadhi (Гюлсер Мазлум)

Права си, Таня! Погледни по-надълбоко в сърцето си, Той е там, а всичко, което е в душите ни, рано или късно се материализира. Споделеният живот носи радост, така е! Скоро ще ти се случи. Въздава ни се според вярата.

2019-10-06T20:01:32+03:00
toxin (Таня Донова)

Благодаря ти, Гюлсер! Животът сам по себе си е нищо, ако най-ценното - да бъде споделен с любим човек, липсва.

2019-10-06T19:55:19+03:00
Samadhi (Гюлсер Мазлум)

Трябва да се научим тук, на Земята, да изживяваме радостта от живота с ненакърнени сетива. Да се научим да синхронизириме вътрешната си светлина с тази, дарявана ни безвъзмездно от Слънцето, материализирана или отразена във видимите обекти около нас. Смирена болка усетих - по изгубения смисъл на съществуването човешко! Мъдро послание!

2019-10-06T19:51:23+03:00