И така нататък
Ден след ден ослепява светът,
като прах във очите ми влиза
и го бърша, но пак ме бодат
чужди погледи в моите грижи.
Ден след ден оглушава светът,
даже своите нужди не чува,
но доволно ми дразни слуха
с разточително празнодумие.
Ден след ден оглупява светът,
щом забравил е как да се радва
на дъжда разноцветни листа,
на мига, дето няма друг равен.
Ден след ден изтънява светът
и през него по-ясно се вижда,
че животът е всъщност отвъд -
обичта ми където ожида ме.
© Таня Донова All rights reserved.
