И тая нощ...
И ТАЯ НОЩ...
И тая нощ не мога да заспя –
коя по ред – не помня вече.
И мислите не спират да текат –
като река прииждат отдалече..
Събития, отминали отдавна
като на кино нижат се безкрай,
че имаше и време славно
животът да изглежда рай.
За кой да мисля по-напред
и мога ли да му помогна?
Но... никой, никога не ще съвет –
/това е трудно да го превъзмогна!/
На този работа не идва,
на друг препятствия в науката,
на трети – време не му стига,
а мен спохожда само скуката...
Нима съвсем съм изхабена,
нима не мисля с бистър ум?
Е, малко пò съм изморена
и скоро ще съм със бастун ...
Така с ръце, със ум да мога
да правя нещо – за добро,
но... вече никой не се трогва
във спор решават, че било е зло.
С кахър заспива ли се лесно,
когато нямаш и мечти?
Във филм се виждах даже често –
душата ми да не скърби.
Измъчена осъмвам с болка.
не вярвах, че ще дойде време
след грижата за всичко – зорко,
да се превърна в тежко бреме..
Макар че зная, вярвам. Честно.
На младини в борба да устоиш –
хич никак, никак не е лесно-
все бързаш, тичаш, малко спиш.
Че време тъжно станало не виждаш,
ни бури в старческо сърце,
защото всичко да предвиждаш
е твоя грижа, в твои ръце.
Дали съм мислила така преди? –
сега се мъча да си спомня.
Дано таз мъдра мисъл ме приспи,
та утре да съм силна, бодра...
10.05.2016
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Филипова Все права защищены
