Иржи (Ирина Филипова)
199 6666
21.02.2017 г., 9:55 ч.

И тая нощ... 

  Поезия
339 1 4

              И ТАЯ НОЩ...               


       И тая нощ не мога да заспя –
       коя по ред – не помня вече.
       И мислите не спират да текат –
       като река прииждат отдалече..
          Събития, отминали отдавна
          като на кино нижат се безкрай,
          че имаше и време славно
          животът да изглежда рай.
      За кой да мисля по-напред
      и мога ли да му помогна?
      Но... никой, никога не ще съвет –
      /това е трудно да го превъзмогна!/
          На този работа не идва,
          на друг препятствия в науката,
          на трети – време не му стига,
          а мен спохожда само скуката...
      Нима съвсем съм изхабена,
      нима не мисля с бистър ум?
      Е, малко пò съм изморена
      и скоро ще съм със бастун ...
          Така с ръце, със ум да мога
          да правя нещо – за добро,
          но... вече никой не се трогва
          във спор решават, че било е зло.
      С кахър заспива ли се лесно,
      когато нямаш и мечти?
      Във филм се виждах даже често –
      душата ми да не скърби.
          Измъчена осъмвам с болка.
          не вярвах, че ще дойде време
          след грижата за всичко – зорко,
          да се превърна в тежко бреме..
      Макар че зная, вярвам. Честно.
      На младини в борба да устоиш –
      хич никак, никак не е лесно-
      все бързаш, тичаш, малко спиш.
          Че време тъжно станало не виждаш,
          ни бури в старческо сърце,
          защото всичко да предвиждаш
          е твоя грижа, в твои ръце.
      Дали съм мислила така преди? –
      сега се мъча да си спомня.
      Дано таз мъдра мисъл ме приспи,
      та утре да съм силна, бодра...


           10.05.2016
 

© Ирина Филипова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съгласна съм и с Таня, и с Любо. Дерзай, Иржи!
  • Иржи, възхищавам се на енергията, с която преследваш мечтите си... От сърце ти желая сбъдването им!
  • Благодаря,Таня/така наричам дъщеря си,на която съвпадат и двете ти имена/Бях се самообрекла за известно време на мълчание,но ме трогна ха думите ти и ето че ще започвам отново..Сега ще прочета и твоите произведения.Извинявам се,че веднага съм на "ти",но мога да ти бъда баба...Все пак ,може ли?
  • Разкошно произведение! Тежки и истински думи! Успяхте да ме накарате да се трогна и да заплача, да се замисля... Уникално е, продължавайте да пишете! Имате голям талант!
Предложения
: ??:??