И тая нощ...
И ТАЯ НОЩ...
И тая нощ не мога да заспя –
коя по ред – не помня вече.
И мислите не спират да текат –
като река прииждат отдалече..
Събития, отминали отдавна
като на кино нижат се безкрай,
че имаше и време славно
животът да изглежда рай.
За кой да мисля по-напред
и мога ли да му помогна?
Но... никой, никога не ще съвет –
/това е трудно да го превъзмогна!/
На този работа не идва,
на друг препятствия в науката,
на трети – време не му стига,
а мен спохожда само скуката...
Нима съвсем съм изхабена,
нима не мисля с бистър ум?
Е, малко пò съм изморена
и скоро ще съм със бастун ...
Така с ръце, със ум да мога
да правя нещо – за добро,
но... вече никой не се трогва
във спор решават, че било е зло.
С кахър заспива ли се лесно,
когато нямаш и мечти?
Във филм се виждах даже често –
душата ми да не скърби.
Измъчена осъмвам с болка.
не вярвах, че ще дойде време
след грижата за всичко – зорко,
да се превърна в тежко бреме..
Макар че зная, вярвам. Честно.
На младини в борба да устоиш –
хич никак, никак не е лесно-
все бързаш, тичаш, малко спиш.
Че време тъжно станало не виждаш,
ни бури в старческо сърце,
защото всичко да предвиждаш
е твоя грижа, в твои ръце.
Дали съм мислила така преди? –
сега се мъча да си спомня.
Дано таз мъдра мисъл ме приспи,
та утре да съм силна, бодра...
10.05.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Филипова Всички права запазени
