29 авг. 2008 г., 10:40

И тази есен 

  Поэзия » Философская
432 0 4

И тази есен тя роди,

когато никой не очакваше.

Дори и къдравите й коси

не бяха никакво препятствие

за жадни устни, за ръце -

посягащи и пак, и пак.

По още слабото телце

следите са от хуни знак.

 

И тази есен благодат

споходи ни  тъй незаслужено.

Смокинята ще ражда пак,

и милостиво, и без думи

дарява ни от своя плод,

забравила за оня случай.

А от божествения свод

едно сме -

и човечета, и кучета.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??