И тази есен
И тази есен тя роди,
когато никой не очакваше.
Дори и къдравите й коси
не бяха никакво препятствие
за жадни устни, за ръце -
посягащи и пак, и пак.
По още слабото телце
следите са от хуни знак.
И тази есен благодат
споходи ни тъй незаслужено.
Смокинята ще ражда пак,
и милостиво, и без думи
дарява ни от своя плод,
забравила за оня случай.
А от божествения свод
едно сме -
и човечета, и кучета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
