И тази есен
И тази есен тя роди,
когато никой не очакваше.
Дори и къдравите й коси
не бяха никакво препятствие
за жадни устни, за ръце -
посягащи и пак, и пак.
По още слабото телце
следите са от хуни знак.
И тази есен благодат
споходи ни тъй незаслужено.
Смокинята ще ражда пак,
и милостиво, и без думи
дарява ни от своя плод,
забравила за оня случай.
А от божествения свод
едно сме -
и човечета, и кучета.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
