Каква е тази мекота в очите,
по дланите, по кротките ти пръсти.
В душата ми крещят палитри
и ветровете сред тревата
на чувствата сърцевината
разкъсват с еротични писъци.
Пастелно лекичко докосване
по влажните ни кожи
и премаляване за още
зелено
страстно
невъзможно.
Зад миглите ми натежали
пулсират хаотични мисли
дъхът ти лудостта ми пали,
боли ме да те искам.
И тази мекота в очите...
© Мери Добрева Все права защищены