1 дек. 2013 г., 12:02

И тази нощ

654 0 2

август 2013 Румяна Славова

 

И тази нощ ще мине -

нецелуната,

притихнала във здрача син...

И трепкат клепки,

развълнувано,

изгубили от своя сън...

Рог на новолуние

в зениците боде,

но броят очите - замъглени,

златните звезди

и на всяка пожелават си

любов и шепа щастие!

В леглото място няма -

огромно е и твърдо,

негостоприемно...

И сякаш зъзнат

завивките сатенени,

нищо, че навън е лято!

И тази нощ ще мине -

непрегърната...

С една прегръдка само -

на нощница от брюкселска дантела -

пареща, мечтаеща,

във тази нощна жега,

на пода да си полежи...

Роман любовен с абажура,

компания на тишината правят.

И шепнат буквите едва

история, горещо-страстна,

но тъй далеч от реалността!

И час след час изтичат -

неразбиращи,

дали истина любовта била е,

или сън - сънуван преди сто години!

И тази нощ отмина...

с привкус на сълзи,

без спомен да остави,

и... без тебе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...