1 дек. 2013 г., 12:02

И тази нощ

651 0 2

август 2013 Румяна Славова

 

И тази нощ ще мине -

нецелуната,

притихнала във здрача син...

И трепкат клепки,

развълнувано,

изгубили от своя сън...

Рог на новолуние

в зениците боде,

но броят очите - замъглени,

златните звезди

и на всяка пожелават си

любов и шепа щастие!

В леглото място няма -

огромно е и твърдо,

негостоприемно...

И сякаш зъзнат

завивките сатенени,

нищо, че навън е лято!

И тази нощ ще мине -

непрегърната...

С една прегръдка само -

на нощница от брюкселска дантела -

пареща, мечтаеща,

във тази нощна жега,

на пода да си полежи...

Роман любовен с абажура,

компания на тишината правят.

И шепнат буквите едва

история, горещо-страстна,

но тъй далеч от реалността!

И час след час изтичат -

неразбиращи,

дали истина любовта била е,

или сън - сънуван преди сто години!

И тази нощ отмина...

с привкус на сълзи,

без спомен да остави,

и... без тебе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...